На 3 октомври т.г. в Чешкия център в София издателство „Жанет 45“ представи графичната новела „Затопек“, превод от чешки Васил Самоковлиев (вж. бр.2/ 2018 на „К“). Гост на събитието беше авторът на текста Ян Новак, който заедно с художника Яромир 99 разказват в преведената вече на много езици книга моменти от живота на легендарния чешки лекоатлет Емил Затопек. През 2013 г. Затопек е обявен от сп. Runner’s World за най-великия бегач на всички времена.
– А вие самият тичате ли?
– Не. (Смях.) Понякога играя футбол…
– Тогава какво от своята съдба разпознавате в съдбата на знаменития бегач Ян Затопек? И кои моменти от неговия собствен живот бихте искали да преживеете?
– А вие не бихте ли искали да спечелите тройно злато от олимпиадата? Сърцевината на графичната новела е човекът, който съвсем сам успява да победи Системата. В моя живот има едва една-две подобни случки – но, разбира се, става дума за много по-малък човек в много по-малка система. Но на гърба си научих за какво наистина става дума в съдбата на Затопек.
– На какъв принцип избирахте кои фрагменти от историята на Затопек да превърнете в основа на своята графична новела? И кой е идеалният читател за нея?
– Младите хора в Чехия по принцип не четат много-много книги – и графичната новела е добър подстъп към това поколение. Защото младежта продължава и все повече ще се нуждае от герои.
Това е първият ми графичен роман. Една от причините да го напиша беше, че бях работил върху сценарий за игрален филм, посветен на Затопек. Продуцентът обаче беше осигурил по-малка от очакваната сума и режисьорът каза, че ще поеме по друг път. Тогава станах подозрителен: „Те ще откраднат моята идея. Трябва да я защитя. Но как?“. И ми хрумна, че можем да направим комикс. Тогава попитах Яромир 99, вече работил по графична новела, основана върху „Замъкът“ на Кафка: „Интересуваш ли се от нещо, което ще е доста атрактивно заплатено?“… И Олимпийският комитет му плати да нарисува „Затопек“.
– Но вашият комикс изглежда като изваден от други времена, сякаш от зората на това изкуство. Монохромен. На места прилича на рисуван, примерно, от Кете Колвиц.
– Това беше идея на Яромир. Неговите комикси изглеждат по съвършено различен начин един от друг. Новият ни съвместен комикс също е много различен. Той се казва „Дотук добре“ и съдържа много интересна история от Студената война.
– Като стигнахме дотук, как се съчетава личната история на Затопек с политическата история на Чехия през този период?
– Доста парадоксално. Неговият баща е класически сталинист по време на нацизма. Самият Затопек става офицер в Народната армия на Чехословакия. Ако човек се води от съвестта си обаче, няма как да не влезе в конфликт със Системата. В неговия случай бунтът се случва през страстта му към атлетиката, а политиците използват този най-популярен спорт преди всичко за пропаганда. Затопек се опълчва срещу това. Чели ли сте книгата?
– Да, разбира се.
– Тогава знаете, че комунистическият режим не разрешава на обещаващия бегач Станислав Юнгвирт, чийто ментор е Затопек, да пътува за олимпиадата. Не за друго, а защото старият Юнгвирт е в затвора. Затопек обаче отказва да пътува към Хелзинки, защото иска не друго, а просто най-добрите чешки спортисти да идат на олимпиадата. И така поема огромен личен риск, за да заведе своя питомец на олимпийските игри.
– Много любопитно, защото в новелата Затопек казва: “Лично аз се придържам към Галилей, не към Ян Хус. Защото истината била на страната на Хус, но той не се отрекъл от нея и затова свършил на кладата.Истината била и на страната на Галилео Галилей, но въпреки това той се отрекъл от нея. А като излязъл навън, на всички казал, че все пак земята се върти. И продължил да живее, и направил още много открития.“ Вашият герой твърди, че следва Галилео, но всъщност постъпва като Хус…
– Да.
– Възможни ли са днес фигури като Затопек в днешната крайно комерсиализирана спортна ситуация?
– Мотивацията на Затопек да спечели трите златни медала на Олимпиадата в Хелзинки през 1952 г. идва от съпротивата му срещу Системата и отказа му да се качи на самолета при голям личен риск. Той бил предупреден, че след като свърши олимпиадата, ще бъде сурово наказан. Затова прави всичко възможно да се превърне в златното момче на чешката атлетика – и успява.
– Той продължава да е политически активен и при съветското нашествие през 1968.
– Да, той много беседва с руските войниците. Дотам, че в крайна сметка го отстраняват от поста във войската. Разберете, особено е. След смъртта на Ян Палах известен чешки сталинист казва, че той бил измамен от силите на реакцията, че му дали някакво вещество, с което всъщност няма да се запали, но… Тогава група хора, сред които и Затопек, дава под съд клеветника, но по време на делото нашият герой отива, прегръща въпросния сталинист и напуска залата. Компрометира всичко.
– Вие сте съавтор на Милош Форман (б.а. – виж „Повратна точка“, българско издание на „Анубис“ от 1995).
– Да, както той казваше, аз съм неговият автобиограф.
– По какво си приличат двамата със Затопек?
– И двамата съществуваха плътно в ограниченията на онази политическа епоха, но успяваха да осъществят това, в което са наистина добри.
– Как изглежда наследството на Форман броени месеци, след като го загубихме? Той е от големите митове и на българската публика.
– И как не, с тези два Оскара. Всяко негово завръщане в страната беше като посещение на държавен глава. Филмите, които той прави, преди да замине в Америка, са на много по-високо ниво – в сравнение с тях, останалите са несполучливи. Форман вярваше, че непрофесионалните актьори никога няма да представят нещо неистинно. Той не им даваше сценария, но ги убеждаваше да вярват в това, което правят. И му се получаваше.
– Би ли снимал Милош Форман филм за Емил Затопек?
– Да, можеше, но само в американската си фаза.
– Как близките на Затопек посрещнаха новелата?
– Президентът на ОК в Чехия едва убеди съпругата му да разреши.
– Да, нали тя разполага с копие. (Смях.) Олимпийски състезател- копиехвърчач, все пак.
– Е, преди пет години Дана Затопкова беше на 91. Приказвахме на бутилка вино. Тя изпи по-голямата част. Каза ми неща, които ги няма в нито една книга за Затопек. И в края на вечерта заяви: „Не знам защо се занимаваш с всичко това. Тъй и тъй няма да разреша направата на филм. Защото никой няма неговите прасци.“ Още е жива.
– Как продължихте кариерата си?
– От години работя по биография на Милан Кундера. Вече гони 750 страници. Но ако е за немския пазар, трябва да са 2000.
– А за американския пазар графична новела, нали?
Разговора води Марин Бодаков
2 октомври 2018
На 16 години Ян Новак (1953) емигрира в Чикаго, а днес отново живее в Чехия. Неговият роман „Дотук добре“ през 2005 г. в националния конкурс за литература „Магнезия Литера“ е отличен като книга на годината.
