Ирен Немировски: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 13: | Ред 13: | ||
| теми = |
| теми = |
||
| направление = модернизъм |
| направление = модернизъм |
||
| известни творби = „Френска |
| известни творби = „Френска |
||
| награди = „[[Ренодо]] |
| награди = „[[Ренодо]] (посмъртно) |
||
| повлиян = |
| повлиян = |
||
| брак = Мишел Епщайн (1926 – 1942) |
| брак = Мишел Епщайн (1926 – 1942) |
||
Ред 24: | Ред 24: | ||
== Биография и творчество == |
== Биография и творчество == |
||
Ирен Немировски, с рожд. име Ирина Леоновна Немировская, е родена на 24 февруари 1903 г. в еврейския квартал на Киев, Руска империя, в богатото еврейско семейство на Лев Немировски (* 1868 – † 1932 |
Ирен Немировски, с рожд. име Ирина Леоновна Немировская, е родена на 24 февруари 1903 г. в еврейския квартал на Киев, Руска империя, в богатото еврейско семейство на Лев Немировски (* 1868 – † 1932), един от най-известните банкери на Руската империя и от обкръжението на императора. Майка ѝ, Анна Маргулис (Фани), е от богато еврейско семейство от [[Одеса]]. Тя не обича дъщеря си, опитва се да я държи далеч от себе си, и изисква да говори с нея на [[френски език]]. По-късно Ирен използва връзката си с майка си в сюжетите на някои от творбите си. Около 1910 г. семейството се мести в голям апартамент на улица „Пушкинская“ 11 в Киев. Ирен получава домашно образование, учи няколко чужди езика и чете много. През лятото почива с майка си в курортите на [[Лазурен бряг|Френската Ривиера]].<ref name="fantasticfiction">{{икона|en}} [https://www.fantasticfiction.com/n/irene-nemirovsky/ Биография и библиография във ''Fantasticfiction'']</ref><ref name="goodreads">{{икона|en}} [https://www.goodreads.com/author/show/22493.Ir_ne_N_mirovsky Биография и библиография] в ''[[Goodreads]]''</ref><ref name="enciclopediadelledonne">{{икона|it}} [http://www.enciclopediadelledonne.it/biografie/irene-nemirovsky/ Биография на Ирен Немировски от Елена Пеатраси]</ref> |
||
През 1914 г. семейство Немировски се премества в [[Санкт Петербург]], а през 1917 г. в [[Москва]]. След [[октомврийската революция]] баща ѝ губи банката си, заплашен е от арест, а цялото му имущество е конфискувано. През декември 1918 г. семейството бяга във [[Финландия]], където остават една година, а след това живеят 3 месеца в [[Стокхолм]]. През юли 1919 г. на товарен кораб по време на буря, продължила 10 дни (описана в последната сцена от романа „Дейвид Голдър“) семейството стига до [[Руан]], а от там се прехвърля в [[Париж]]. Във френската столица Лев Немировски успява да възстанови богатството си, като управлява местен клон на собствената си банка. В началото на 20-те години, докато учи в [[Сорбоната]], Ирен публикува първите си произведения в илюстрирания двуседмичник „Финанси“.<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref><ref name="enciclopediadelledonne"></ref> |
През 1914 г. семейство Немировски се премества в [[Санкт Петербург]], а през 1917 г. в [[Москва]]. След [[октомврийската революция]] баща ѝ губи банката си, заплашен е от арест, а цялото му имущество е конфискувано. През декември 1918 г. семейството бяга във [[Финландия]], където остават една година, а след това живеят 3 месеца в [[Стокхолм]]. През юли 1919 г. на товарен кораб по време на буря, продължила 10 дни (описана в последната сцена от романа „Дейвид Голдър“) семейството стига до [[Руан]], а от там се прехвърля в [[Париж]]. Във френската столица Лев Немировски успява да възстанови богатството си, като управлява местен клон на собствената си банка. В началото на 20-те години, докато учи в [[Сорбоната]], Ирен публикува първите си произведения в илюстрирания двуседмичник „Финанси“.<ref name="fantasticfiction"></ref><ref name="goodreads"></ref><ref name="enciclopediadelledonne"></ref> |
Версия от 19:22, 28 март 2024
Ирен Немировски Ірен Немировська | |
Ирен Немировски, 1928 г. | |
Псевдоним | Пиер Нейре, Дениз Меран Шарл Бланкат |
---|---|
Родена | 24 февруари 1903 г. |
Починала | 17 август 1942 г. |
Професия | писател |
Националност | Руска империя ( Украйна) |
Активен период | 1923 – 1942 |
Жанр | драма, мемоари |
Направление | модернизъм |
Известни творби | „Френска сюита“ |
Награди | „Ренодо“ (посмъртно) |
Съпруг | Мишел Епщайн (1926 – 1942) |
Деца | 2 |
Подпис | |
Уебсайт | |
Ирен Немировски в Общомедия |
Ирен Немировски (на украински: Немировська Ірен) е украинско-френска писателка, авторка на произведения в жанра драма и мемоари, жертва на Холокоста, носителка на една от най-престижните награди на Франция – „Ренодо“.
Биография и творчество
Ирен Немировски, с рожд. име Ирина Леоновна Немировская, е родена на 24 февруари 1903 г. в еврейския квартал на Киев, Руска империя, в богатото еврейско семейство на Лев Немировски (* 1868 – † 1932), един от най-известните банкери на Руската империя и от обкръжението на императора. Майка ѝ, Анна Маргулис (Фани), е от богато еврейско семейство от Одеса. Тя не обича дъщеря си, опитва се да я държи далеч от себе си, и изисква да говори с нея на френски език. По-късно Ирен използва връзката си с майка си в сюжетите на някои от творбите си. Около 1910 г. семейството се мести в голям апартамент на улица „Пушкинская“ 11 в Киев. Ирен получава домашно образование, учи няколко чужди езика и чете много. През лятото почива с майка си в курортите на Френската Ривиера.[1][2][3]
През 1914 г. семейство Немировски се премества в Санкт Петербург, а през 1917 г. в Москва. След октомврийската революция баща ѝ губи банката си, заплашен е от арест, а цялото му имущество е конфискувано. През декември 1918 г. семейството бяга във Финландия, където остават една година, а след това живеят 3 месеца в Стокхолм. През юли 1919 г. на товарен кораб по време на буря, продължила 10 дни (описана в последната сцена от романа „Дейвид Голдър“) семейството стига до Руан, а от там се прехвърля в Париж. Във френската столица Лев Немировски успява да възстанови богатството си, като управлява местен клон на собствената си банка. В началото на 20-те години, докато учи в Сорбоната, Ирен публикува първите си произведения в илюстрирания двуседмичник „Финанси“.[1][2][3]
През 1926 г. се омъжва за банкера Мишел Епщайн, с когото има две дъщери: Дениз, родена през 1929 г.; и Елизабет през 1937 г.[2][3]
Първият ѝ роман „Дейвид Голдър“ (David Golder) е издаден през 1929 г. Той е история за еврейски банкер, неспособен да угоди на проблемната си дъщеря. Романът има незабавен успех и е екранизиран от Жулиен Дювивие през 1931 г. в едноименния филм с участието на Хари Бор. През 1930 г. е издаден романът ѝ „Балът“ (Le Bal), историята на една малтретирана дъщеря и нейното отмъщение. Романът е адаптиран в пиеса и има няколко екранизации.[1]
Въпреки че е широко призната като писателка, заради руско-еврейския ѝ произход и възхода на фашизма, на нея ѝ е отказано френско гражданство през 1938 г. През 1939 г. тя приема римокатолицизма и успява да публикува в някои френски списания. През 1940 г. съпругът ѝ вече не може да работи в банката, а книгите ѝ не се публикуват заради нейния еврейски произход. При приближаването на нацистите към Париж бягат с двете си дъщери в село Иси-л'Евек, където трябва да носят жълтата звезда. На 13 юли 1942 г. е арестувана като „лице без гражданство от еврейски произход“ и е откарана в лагера в Питивиер и на 17 юли 1942 г., заедно с 928 други депортирани евреи, е транспортирана в германския концентрационен лагер Аушвиц. В концентрационния лагер се разболява от тиф и умира на 17 август 1942 г. На 6 ноември 1942 г. съпругът ѝ също е изпратен в Аушвиц и незабавно е убит в газовите камери. Дъщерите ѝ оцеляват скрити в католически интернат.[2][3]
Непосредствено след войната са издадени три нейни непубликувани книги – „Животът на Чехов“ (1946), „Благата на този свят“ (1947) и „Есенните огньове“ (1957). Десетилетия наред дъщерите на писателката не смият да отворят куфар с последния недовършен ръкопис на майка си. Едва след битов инцидент, голямата ѝ дъщеря дешифрира ръкописа и го предава на издателя. Романът „Френска сюита“ е публикуван през 2004 г. и е история за трагедията на нацистката окупация на Франция. Романът става бестселър във Франция, получава една от най-престижните награди в страната – наградата „Ренодо“ (присъдена през 2005 г. за първи път на автор посмъртно) и печели световно признание. Книгата е екранизирана през 2014 г.[2][3]
Произведения
- Le Malentendu (1923)[1][2]
- L'Enfant génial (1927) – издаден и като Un Enfant prodige (1992)
- David Golder (1929)
- Le Bal (1930)
- Les Mouches d'automne (1931)
- L'Affaire Courilof (1933)
- Le Pion sur l'échiquer (1934)
- Films parlés (1934)
- Le Vin de solitude (1935)
- Jézabel (1936)
- La Proie (1938)
- Deux (1939)
- Les Chiens et les loups (1940)
- публикувани посмъртно
- La Vie de Tchekhov (1946)[1]
- Les Biens de ce monde (1947)
- Les Feux de l'automne (1957)
- Dimanche et autres nouvelles (2000)
- Destinées et autres nouvelles (2004.
- Suite française (2004) – награда „Ренодо“[2]
Френска сюита, изд. „Леге Артис“ Плевен (2009), прев. Райна Стефанова - Le Maître des âmes (2005)
Господарят на душите, изд. „Леге Артис“ Плевен (2007), прев. Марина Бояджиева - Chaleur du sang (2007)
- Les vierges et autres nouvelles (2009)
Екранизации
- 1931 David Golder
- 1931 Der Ball – по романа Le bal
- 1931 Le bal
- 1950 My Daughter Joy – по романа David Golder
- 1969 Der Ball – тв филм
- 1993 Le bal – тв филм
- 2014 Френска сюита, Suite française
- 2015 Deux – тв филм
Книги за Ирен Немировски
- Irene Nemirovsky: Her Life And Works (2006) – от Джонатан Вайс
Източници
Външни препратки
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Немировська Ірен“ в Уикипедия на украински. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|